Основи на имиджа

Имиджът е основа за ефективна комуникация, ефективна работа не само на дистрибутора, но и на всеки специалист, чийто бизнес е свързан с общуване. Тази книга е основа за всеки начален делови контакт. “Основи на имиджа” не съдържа детайлни справочни материали, които засягат разработването на собствен стил. Това е по-скоро пътеводител за загадъчната страна на личното обаяние, отколкото мащабен план за покоряване на нейните простори.

  Има само четири начина за общуване с хората. Те съдят за нас по това какво правим, как изглеждаме, как говорим и начина по който го правим.
                           Д. Карнеги

---

Смятаме, че веднага трябва да Ви предупредим. В тази книга не се говори за мода, как по-добре да се гримирате или да подберете чантата според колата. Затова нека мъжете да не правят прибързани изводи и да не я отхвърлят, смятайки, че това е “женски” сборник. От друга страна прекрасната половина на човечеството може да бъде разочарована от отсъствието на формули за идеалното тегло и наръчник за модни прически. Мили дами, не бързайте да захвърлите книгата под дивана при скъсаните пантофи и гирите на мъжа ви. 
НЕ БЪРЗАЙТЕ! Информацията, която Ви предлагаме може да се окаже по-полезна от всички брошури за диети и хороскопи. Защото ако прочетете всичко това, значи Вие сте нов дистрибутор на “Vision”. Всички въпроси, засегнати в тази книга, отговорите, които ще се постараем да открием заедно, са по-голямата част от избраната професия. Отсега нататък Вашият бизнес е бизнес на общуване. И успехът Ви повече от 50% зависи от вашия имидж. 
Защо? Ще се опитаме да обясним. Да предположим, че не Ви е потръгнало, попаднали сте в неприятна ситуация, от която трудно сте се измъкнали. Въздъхвайки, сте си обещали никога повече да не повтаряте тези грешки, които водят до такива последствия. Въпреки това след известно време всичко се повтаря отново. Като че ли някаква външна сила Ви тласка към задънената улица. Случвало ли Ви се е два пъти да настъпвате едно и също гребло, при това втория път да направите крачката съзнателно.
А Вие опитахте ли да си изясните причината, която Ви доведе до тази неприятна ситуация? Ще Ви подскажем: по всяка вероятност това не сте Вие. Виновен е имиджът, в който всеки ден се вмъквате по навик също като в стари, скъсани галоши. Именно този Ваш имидж влияе на околните, като ги подтиква към съответни действия, а Вас към съответни ситуации.
Тук е необходимо лирично отклонение на тема “Какво е това имидж и с какво се яде?” Чудесен въпрос! Над него доста дълго време си блъскат главите солидни изследователи, имиджмейкъри и стилисти. Практиците шокират обществото, а теоретиците изписват понятия като: “Имидж – това е външен вид, плюс добри маниери, плюс умение да водиш разговори, плюс ерудиция, плюс, плюс, плюс .......”. И така до безкрайност. 
Универсалният речник на чуждите думи в руския език под редакцията на Т.Волкова (М., “Вече”,2000) твърди че: “имидж – това е “определен образ на дадена личност или предмет, който е създаден от средствата за масова информация, литературата, зрелищата или от самия индивид”. В контекста на дадената книга може да се каже и по-просто: “имидж – това е впечатлението, което “индивидът” създава или иска да създаде у други “индивиди”. При това неговите цели могат да бъдат различни, резултатът, т.е. мнението на хората – също, тъй като е изградено субективно, на емоционално ниво. От една страна това мнение непрекъснато се променя и варира. От друга – ако вече сте си създали лош имидж, може цял живот да си останете с него, без да можете да го промените, попадайки неизбежно в неприятни ситуации.
Промяната на имиджа, т.е. промяната на Вашата представа за себе си и представата на другите за Вас като правило става спонтанно, под влиянието на външни фактори и не винаги е безболезнена. Това е обяснимо, защото имиджът е сложна и деликатна мозайка, съставена не само от Вашите външни данни , но и от вътрешните, изпълнена е с Вашата самобитност, Вашата вътрешна митология, със спецификата на Вашата личност, Вашата индивидуалност, което всъщност Ви води към съответствие или несъответствието с изискванията на времето и обществото, които също са уникални по своему.
При повечето хора имиджът е равностоен на шестото чувство. Като че ли го има, като че ли не. Такъв имидж се създава стихийно, под въздействието на обръжаващата среда, наследствените качества и различни обстоятелства. Той работи подмолно, незабележимо за притежателите си и затова напълно непредсказуемо. Този, който е измислил фразата “исках да стане по-добре, а се получи както винаги” навярно е станал жертва на собствения си имидж. 
Има и друг вид имидж – управляем, т.е такъв, който е бил създаден съзнателно и може да бъде променян съзнателно. Ето един прост пример - известните политици, кинозвезди и др., всеки който попада в категорията “бомонд” в съвременния смисъл на тази дума. Тези хора като че ли се крият зад някакви маски, създават илюзии, разиграват театър. От една страна това им помага да укрепят позициите си и да се дистанцират от “тълпата” без да губят популярност. А от друга – позволява на журналистите да създават ефектни предавания или да публикуват статии за личния живот на тези знаменитости. При представянето на такъв материал, на зрителите или читателите им се струва, че виждат “истинския облик” на своя кумир. “Ето какъв си ти всъщност!” – възкликва публиката и разбира се греши. Имидж по пантофи също е имидж, но подложен на известни реконструкции съобразно обстоятелствата. Управляемият имидж е резултат от сложна и усърдна работа. За неговата реализация е необходима професионална подготовка и старателна разработка на всякакви дребни на пръв поглед неща. 
Такъв трябва да бъде например имиджа на президента на страната. Ето тук се отчитат всички плюсове и минуси, старателно се избират способите и методиката за усилване на едни или намаляване на други сведения. Ако се прибави и изучаването на слабите и силни страни на имиджа на противниците и конкурентите – ще се получи картината на колосална работа, свършена от десетки хора.
Не толкова сериозни са изискванията към представителите на големи фирми или асоциации. Всеки човек, бил той бизнесмен или художник, може да разчита на собствените си сили, ако внимателно подходи към своите недостатъци, достойноства и целите, които иска да постигне. Ще напомним, че репутацията, кръга на общуване (или липса на такъв), стабилността, благополучието, положението в обществото зависят от неговия имидж. От тук произтича простичкият извод: ако искате да промените живота си - започнете да променяте и имиджа си. 
За някои от вас тази мисъл сигурно е абсурдна. А опитахте ли? Опитайте. Достатъчно е веднъж да се решите и всеки ден ще Ви носи неочаквани открития – открития за нови блестящи възможности и невероятни постижения. 

ГЛАВА 1
Ако сте решили да се заемете със своя имидж ...., т.е. ако наистина сериозно сте решили да се заемете със своя имидж и съвестно да поработите върху себе си, то сигурно вече сте се изплашили. Защото ако не сте специалисти – психолози, имиджмейкъри, визажисти, Ви е трудно да си представите с какво да започнете. 
Постарайте се да седнете удобно, вземете нещо за писане (много подходяща е писалката, но може и молив), сложете пред себе си лист хартия и зафиксирайте въпросите, които Ви вълнуват. Например:
1. С какво да започна работата върху имиджа си?
2. Как да подбера дрехите си?
3. Какви цветове да предпочета?
4. Какво да правя с гласа си?
5. А с речта и произношението си?
6. Как да се държа пред хората и какво трябва да направя, за да останат с добро впечатление от мен?
7. Как и за какво да говоря с тях?
8. Възможно ли е всичко това да се осъществи?
Последният въпрос може да задраскате. Няма две мнения по въпроса и отговора е еднозначен – ДА!
Всичко по реда си. С какво да започнем работата над имиджа?
Първо, трябва да решите какво не Ви харесва в образа, който сте си изградили. За това по-добре не се самоизяждайте, а се обърнете към околните, съобразете се с мнението на Вашите познати, колеги, роднини, близки и приятели. Направете анализ на вВшия характер, постъпки, външни данни и пресметнете всички плюсове и минуси. Добре би било да решите за себе си защо се отнасяте положително или отрицателно именно към това Ваше качество, а не към някое друго. Когато правите този анализ не изпадайте в отчаяние и не се обвинявайте. Запомнете: Вие сте си такъв, и както и да изглежда това на хартия – харесвате себе си. 
Затова, изучете своя настоящ имидж, съобразете се с всичките му аспекти и спокойно си изяснете обстановката. 
Забележка: Към изясняване на обстановката се отнася също така и създаването на конкретна представа за имиджа, който бихте искали да имате като дистрибутор. Задайте си въпроса – как трябва да изглежда преуспяващият бизнесмен, който е усвоил теорията и практиката на мрежовия маркетинг. Какво умее, на какво се учи? Как се облича, как се движи, говори, смее? В този случай Вашето мнение е мнение на човек, който отскоро се е запознал със спецификата на индустрията и следователно е напълно обективно. Съпоставете своя имидж с този на създадения образ и се опитайте да изясните:
1. Доколко сте опитни по сравнение с въображаемия преуспяващ дистрибутор?
2. Съществуват ли някакви допълнителни тренинги или специални изследвания, които ще Ви помогнат да постигнете необходимото ниво на подготовка?
3. Голям или малък е Вашият ентусиазъм в работата в сравнение с ентусиазма на измисления идеал?
4. Правите ли всичко възможно сами да се обучавате в този бизнес и да помагате за обучението на другите?
5. Съответстват ли Вашите дрехи на ролята, която сте си избрали? Може би трябва нещо да се поправи: да се добави или отстрани?
6. По повод маниерите. На въображаемия образ те може би са безукорни. А Вашите? Дистрибуторът общува с различни хора и може да попадне във всякаква ситуация. Ако се случи нещо непредвидено, можете ли да се овладеете или ще се объркате?
7. Как общувате с хората и какви обноски изисква образът? Способни ли сте да вдъхновите своята група? Възможно е Вашето присъствие да им натежава, а също така и излишният контрол? Как да повишите нивото си на общуване? Но Вие имате с кого да се сравнявате, нали?
Вече трябва да имате пълна представа доколко има съответствие между Вашия имидж и този на успешния предприемач, независимия дистрибутор, който обича работата си и я върши майсторски. Трябва да се замислите върху средствата и начините за превъплъщение на дистрибутора – мечта във Ваше лице. И помнете: имиджът трябва да е убедителен. Вашето обаяние и привлекателност трябва естествено да произтичат от съблюдаването на някои прости правила: 
· Търсете в другите това, което Ви обединява. Търсете и ще намерите добри и верни приятели.
· Старайте се да не спорите, а внимателно да убеждавате. Ако въпросът не е принципен, по-добре сменете темата или обърнете всичко на шега.
· Съобразявайте се с очакванията на хората. Те имат право да изискват от Вас определени норми на поведение. Опитайте се те да съответстват на Вашето поведение!
За да може спокойно да се заемете с Вашето самоусъвършенстване, трябва да си изясните едно нещо, а именно: не е възможно всичко да се подобри изведнъж. Следователно трябва да разпределите работата си на части, с прекъсвания за обяд и почивка. Постарайте се да отбелязвате постиженията си. Ще Ви бъде по-приятно, ако има и документално потвърждение на собствения Ви прогрес. Освен това, така е по-лесно да прецените и недостатъците в работата.
Сега ще поговорим за тези, които без да прочетатат докрая първата глава, започват неодобрително да клатят глава и да задават въпроси: “И защо трябва всичко това да се знае, кому е нужно?” Браво! Това са златни хора. Те самостоятелно направиха още една крачка към своя нов, великолепен имидж. Всъщност, много е важно да се определи, за кого правите всичко това. Имаме предвид практически проблем, а не риторичен въпрос. Съвсем очевидно е, че променяте имиджа си за да направите впечатление на дадено общество или определена категория хора. 
Вашият нов бизнес е бизнес на доверието и изисква естественост, спокойствие, уравновесеност и стабилност. Вашият имидж трябва да бъде такъв, за да могат и клиентът, и дистрибуторът от всяко ниво на Вашата мрежа, а най-вече потенциалният дистрибутор, от пръв поглед да Ви възприемат като обаятелен, енергичен и уверен човек. Само като Ви погледнат, те трябва да поискат да са като вас. Да завидят на такъв успех като Вашия и на такава работа, като Вашата и да им се доработи.
За да постигнете това, трябва да си изберете обект за подражание. Това не означава, че трябва да копирате нечия усмивка, жест, стил на обличане. В никакъв случай! Даже и да го постигнете – това не е имидж. Това е пародия. Имиджът не бива де се копира, той може само да се създава или поправя. Той е изключително индивидуална проява на Вашата личност и зависи само от Вас, а не от другите. От тях можете да получите само разумен съвет. Посредством общуването, човек може да почерпи идеи и да научи нещо полезно. Именно към това Ви призоваваме и ние, съветвайки Ви да потърсите образец. И така, огледайте се наоколо – някъде наблизо може би се разхожда Вашият жив еталон, на който искате да приличате. Това може би е Вашият непосредствен спонсор, или неговия спонсор, или член на Брилянтната Команда на Лидерите на Компанията. Наблюдавайте тях, техния имидж и маниери на поведение. Нека този, от когото искрено се възхищавате и уважавате, със своя пример да помогне и на Вас да постигнете целите си. 
За Ваше улеснение, опитайте се да отговорите на следващите въпроси:
1. Какви черти от характера на Вашия “еталон” Ви харесват най-много? А кои не Ви харесват?
2. Какво в неговия външен вид Ви се струва особено привлекателно? А какво не?
3. Как се изразява? Харесва ли Ви? Какво бихте променили?
4. Как се отнася към работата си? Какво прави, за да достигне поставените си цели?
5. С какъв тип хора се стреми да се среща по-често и да общува? Кого избягва?
6. Как се изявява пред публика, на сцена? Харесва ли Ви този маниер на държание? Защо?
7. Как прекарва свободното си време?
Наблюдавайки тези хора, Вие имате възможност постоянно да се обучавате и да усвоявате начините за създаване на собствен имидж, които са достъпни за непрофесионалисти и могат да бъдат използвани от Вас. 
От тези упражнения получавате още една ценна придобивка: навикът да наблюдавате. Впоследствие това ще Ви помогне лесно да разпознавате характера и постъпките на много хора, които понякога бегло познавате или срещате за първи път в живота. Постарайте се да записвате всичко, включително и Вашите изводи, направени по повод на видяното и чутото – дрехите на “наблюдаваните”, парфюма, тембъра и височината на гласа, реакциите им във всевъзможни непредвидени ситуации. По този начин съвсем скоро ще имате пълен списък на качествата, които не Ви достигат както в работата, така и в личния живот. Какво, изплашихте ли се? Напразно! Идеални хора няма, но възприемайки един от друг добрите маниери, доброжелателността в общуването, вниманието, обучавайки се взаимно на такт, работоспособност, находчивост, изобретателност, заедно можем да направим живота прекрасен. И не за един конкретен човек, а за всички. 
Мечтите са чудесен повод да се поразмислите над живота си и Вашето място в него. А сега – задача за съобразителност. Прегледайте записките си и към всеки пункт отбележете: как този Ваш “идеал” се е сдобил със своята “идеалност”, какви методи използва и с кого се съветва. Най-важното е да прецените кое може да е от полза за Вас и кое можете да приложите. 
Това беше стратегията.
Преминаваме към тактиката. Погледнете се. Не, не в огледалото, а отстрани. Погледнете се внимателно и благосклонно. Забелязвате ли? Правилно! Във Вашия имидж не всичко е толкова безнадеждно, както Ви се струва. По-скоро е обратното: има много положителни моменти. Запишете ги. В края на краищата, ако сам не се похвалиш, никой няма да те похвали. Това е напълно вярно. И така, без излишна скромност забелязваме, че Вие сте: 
· много отговорни;
· прецизни;
· обичате работата си, увличате се и можете да се трудите неуморно;
· внимателен слушател;
· интересен събеседник;
· съобразителен;
· въодушевен;
· вежлив;
· обаятелен;
· изобщо много симпатичен човек, честна дума!
Постарайте се да не забравяте изреденото. Тези и много други черти на Вашия характер и свойствата на личността трябва да се развиват, възпитават, тренират всяка съобразно качеството и предназначението си.
Колкото повече внимание им отделяте, толкова по-силен ще стане Вашият положителен имидж, а недостатъците ще бъдат все по-незабележими. Вашата задача е да заставите тези достойнства: а) да работят и б) да работят за Вас. Съставете план за действие. Конкретен план за конкретни действия, които ще прилагате всеки конкретен ден от своя живот. Ето и списъкът на моментите, които трябва да “поставите под контрол”:
1. Убедете се, че сте готови за утрешната работа. Направете го днес! Утре няма да има време за това.
2. Прегледайте дрехите си. Те трябва да бъдат чисти, изгладени и напълно “готови за употреба”.
3. Всеки месец непременно отделяйте един ден за покупка на някакъв моден или просто необходим детайл за новия Ви костюм. Отбелязвайте предварително тези дни в календара.
4. Прегледайте всичките си ценности, а именно бижутата и украшенията. Преценете без кои можете да минете и кои са Ви необходими.
5. Още утре започнете да поправяте Вашия модел на поведение в обществото. Само не бързайте. Всичко трябва да е постепенно. Например, опитайте от утре да се усмихвате повече на събеседниците си.
Ще опитате ли? Това е добре? А сега, за да не остане от всичко само една усмивка, прочетете следващата глава, в която ще стане дума за останалите изключително важни части от Вашата външност.

ГЛАВА 2
Познат ли Ви е изразът “любов от пръв поглед”?. Сигурно Ви е познат. А какви изводи могат да се направят от това твърдение?
Прелюбопитни. Например: ако влюбването може да възникне за някакви си 30-40 секунди, то за същото време може да се създаде достатъчно обемно впечатление за даден човек. Понякога то е толкова ярко, толкова поразяващо, че е способно за миг да привлече към Вас като магнит когото си поискате или обратно – да отблъсне като същия този магнит, но обърнат от към другия край. В повечето случаи това впечатление се оказва вярно или толкова вкоренено в съзнанието на хората, че да го промениш е извънредно трудно. Как е възможно това? Всичко това има научно обяснение. 
Човешкото око улавя 80% от информацията, а на останалите възприятия се полагат около 20%. При това възприятието на образа и обработката му от главния мозък протича с такава скорост, че съзнанието не може ясно да прецени каква черта в образа му е толкова симпатична или толкова отвратителна. По такъв начин ако човек се огледа наоколо, той може за секунда, абсолютно безсъзнателно да открои в тълпата всичките си симпатии и антипатии. А направеният по такъв начин несъзнателен извод не може нито да се промени, нито да се изхвърли, нито да се изгори, нито да се изкорени. Затова всички професионални имиджмейкъри, а също така всеки човек, който сериозно започва да работи върху себе си, трябва да започне от външния си вид. Така и ще направим –ще обърнем внимание преди всичко на дрехите. 
Ако не сте уверен в своя собствен стил, трябва да отидете в книжарницата и да се снабдите със съответната литература за избор на прически, дрехи и аксесоари. А сега ще се опитаме да Ви помогнем поне малко да се ориентирате в цялата тази премъдрост, за да можете след това да изберете действително полезна книга. 
Костюм за работа - да, това е по-сложно от таблицата за умножение, въпреки че ползата е примерно същата. Не напразно една американска мъдрост гласи: “Ако искате да направите впечатление – обличайте се!”. Трябва да признаем, че това е факт, с който трябва да се съобразяваме и за който трябва да се погрижим от самото начало на кариерата си на дистрибутор.
Не хващайте телефона и не звънете на Вашата бивша секретарка от бившата Ви безперспективна работа, за да я попитате: “Вера, какво е модно сега?”. Даже , ако “Вера” има желание да следи модните тенденции, тя няма средства и време, за да го осъществи. Освен това тя не е запозната с естеството на дистрибуторската работа и едва ли някога се е замисляла за Вашите лични данни. Именно с тези два факта трябва да се съобразите.
Първо, Вие работите с хора, Вашият бизнес – това е доброжелателно общуване, често в неформална обстановка. Следователно, дрехите не бива да притесняват нито Вас, нито Вашия събеседник със своята официална белота и превзета консервативност. Второ – Вие все пак общувате с почти непознати хора. В такъв случай скъсаните джинси и измачканата фланелка едва ли са най-подходящи. На какво все пак да се спрем? Умният човек сигурно вече се е досетил: на класиката.
“Класически стил” – това не е само потвърждение на Вашия добър вкус. Това е убедителен психологически довод в полза на Вашата надеждност и компетентност. Облеклото Ви трябва да бъде просто, изящно и свободно и да подчертава Вашата индивидуалност. Може да не се чувствате много комфортно, но ако сте убедени, че костюмът Ви стои прекрасно – можете напълно да забравите за него и да насочите цялото си внимание върху събеседника или публиката – трябва да излизате на сцената.
Трудно е да се направи верният избор. Но ние Ви предлагаме няколко параметри, които ще Ви помогнат при избора.
1. Дължина. Този пункт е по-интересен за дамите. Жените трябва винаги да помнят, че дължината на полата зависи не от модата, а от техните лични достойнства и ..... други данни. Идеалната дължина се избира в зависимост от ръста, теглото, избрания стил – тук спокойно можете да дадете простор на фантазията си. Само ще Ви напомним, че ако имате излизане на сцена, прекалено късите и с високи цепки поли със сигурност ще Ви пречат. 
Мъжете трябва да се погрижат за своите панталони, когато решат например да приседнат. Те не бива да се повдигат до положение, в което се вижда ивицата кожа между панталона и чорапите.
2. Цвят. Най-сложното. Трябва да си художник, за да не се обръкаш в цветовите гами, подходящи за всеки един човек. Колкото са хората – толкова са и нюансите. Но и тук има някои правила. 
Позволете ни да Ви запознаем с явлението, наречено визулна вибрация. Някои от цветовете и десените на платовете, яркия грим, а също така блестящите накити предизвикват такъв ефект. Неговото присъствие се определя много лесно: ако Вашият събеседник се отвлича, примижава, клати глава, гледа настрани, не вниква в същността на разговора и проявява други признаци на раздразнителност, тогава е налице визуална вибрация, излъчвана от Вашата нова блузка или вратовръзка. Обърнете внимание на това и пощадете очите и нервите на хората, които седят срещу Вас. Те ще Ви бъдат благодарни.
Или ще Ви направят комплимент ако сте облечен подходящо. Как да подберем правилно цветовете? За това съществува цяла теория. Например, известно е, че тъмните цветове поглъщат светлината и зрително намаляват обема. Светлите – отразяват светлината и увеличават обема. Черният и оранжевият цвят са с най-голяма вибрация. Те са прекалено резки и доминиращи. Жълтият и зеленият състаряват и придават подозрителен оттенък на Вашата кожа. Най-добре изглеждат светло кафявите, сивите, светло сините и перлени тонове. 
Сега по-конкретно. Ако имате тъмна или тъмно кафява коса и светла или с цвета на слоновата кост кожа, ще Ви отиват ярките и чисти цветове: малинов, малахитов, ярко виолетов, жълт, ярко син, сребристо сив. Подчертайте контраста, който Ви е даден от природата и няма да сбъркате. Не се престаравайте с “крещящ” костюм и не изпадайте във вулгарност.
За притежателите на светли, пшенично руси или червеникави коси и светла кожа, идеалното решение са топлите и леки тонове: матово червено, царевично жълто, кремаво, цвят на млада трева, светло синьо.
Ако имате много светла, нежно розова кожа и пепеляви или светло руси коси, ще Ви е най-лесно да създадете илюзия за прозрачност. Вашите цветове са нежно розов, прасковен, пясъчен, коралов, светло сив, бежов, кремав.
Ако имате матова или по-скоро мургава кожа и тъмно руса, кестенява или черна коса е добре да се придържате към благородните и приглушени тонове: вишнев, кафяв, тъмно зелен, тъмно син, тъмно сив, патладжанен.
3. Облекло за деловата жена. Най-напред отворете гардероба си и извадете от него всичко, което не Ви е нужно и е остаряло не само според мнението на световноизвестните модни спецове, но и според Вас. Вместо всички тези дрехи, по-добре се обзаведете с няколко безупречни, класически, практични тоалети, които Ви стоят великолепно и Ви отиват.
Не си купувайте дрехи по-малък размер: ако костюмът Ви е тесен, той ще почне да прави гънки и ще изглеждате още по-пълна.
Когато обличате нова дреха, не се отказвайте от удоволствието да се повъртите пред огледалото. Отделете пет минути, за да се огледате от всички страни и да прецените как изглеждате, когато се движите, седите или стоите. Трябва да се убедите, че изглеждате изумително. Това ще Ви избави от излишни вълнения и ще Ви вдъхне увереност.
При избора на обувки, или по-точно на височината на токовете, всичко е по-просто. Избирайте и носете това, което Ви е удобно. Ако това са високи токове и Вие се движите с тях толкова грациозно и леко, колкото балерина на палци – какво пък, нека са високи. Въпреки, че елегантните обувки с нисък ток не изглеждат по-лошо и са по-практични и удобни. Всяка мъдра жена знае, че си струва да похарчи малко повече пари за висококачествени обувки от естествена кожа. Това е все едно да вложи пари в банка при висока лихва. Ще видите какви дивиденти може да Ви донесе това. Цветът избирате сами, но е добре да имате по един чифт черни, кафяви и бели обувки, винаги можете да решите кои да обуете.
А тази информация е за тези, за които крачето на Пепеляшка е мечта. За да изглежда Вашето стъпало по-малко, избирайте чорапи и обувки в по-тъмни тонове. При невисок ръст тази комбинация ще позволи на крака Ви да изглеждат по-дълги. Светли чорапи в съчетание с тъмни обувки зрително смаляват вашия ръст.
4. Облекло за джентълмени. Също както и при дамите, облеклото трябва да създава впечатление за общо благополучие, увереност в себе си и компетентност в професионалната сфера. Девизът на Вашия имидж е “СТАБИЛНОСТ!”. Помнете това и се старайте да не “изплашите” новия си клиент, шокирайки го с безумни десени или крещящи цветове. За делова среща е подходящ семпъл, не много официален костюм, в който да се чувствате удобно и който със своята екстравагантност няма да отвлича вниманието на събеседника Ви. 
Ризата не бива да е разтворена на корема. Господа, не се обиждайте, но за съжаление не винаги обръщате внимание на това правило.
Мъжете, които се стремят към изтънчено-елегантния стил, съветваме да носят едноцветни ризи – сиви, бежови, светло сини. Те не предизвикват ефекта на визуалната вибрация и са съвместими с всички отенъци на кожата. Освен това, с тъмни костюми те няма да изглеждат така официални, както с белите, а значи Вашият събеседник няма да се чувства като невежа на официален прием при английската кралица. 
ВНИМАНИЕ! Особено внимание заслужава яката на ризата. Ако имате бръчки по шията, по-добре носете високи яки, които до някаква степен могат да ги скрият. От твърдата и много стегната яка Вашата шия ще изглежда по-пълна. А да не говорим, че тя е просто неудобна и не изглежда изящно.
Ако носите вратовръзка, старайте се тя да хармонира с Вашия костюм, да не предизвиква остър дисонанс. Помислете, десет пъти помислете, преди да сложите крещяща вратовръзка с безумен карирано-раиран или на точки десен. Той е толкова вулгарен, колкото и смешен. Черна вратовръзка се използва само за траурен костюм. Бяла – само с бял фрак. Пожеламе Ви никога да не Ви се налага да използвате във Вашата практика първата и се съмняваме, че в бизнеса ще Ви се наложи да използвате втората. Най-добре е да изберете вратовръзка от спокойна, галеща окото тъкан.
Трябва да знаете, че вратовръзката е прекрасна възможност за подчертаване цвета на Вашите очи. На човек със сини или сиви очи препоръчваме вратовръзки в графитено-сив-син нюанс. На тъмните очи подхождат тъмни вратовръзки с винен, бордо или тъмно-син оттенък. Червената вратовръзка хвърля отблясък върху брадата и очите Ви ще изглеждат зачервени.
Такъв детайл, като кърпичка в малкото джобче се изисква за официален костюм. Но ако сте попаднали в ситуация, когато това се налага, запомнете следното правило: тази кърпичка не трябва да е с ярък или светъл цвят. Защото в такъв случай тя ще изглежда като бяло петно и ще отвлича вниманието, ще дразни околните с контраста си. 
Подберете кърпичката така, че да подхожда идеално към костюма и вратовръзката, при това я сгънете внимателно. Тя трябва дискретно да се подава от джоба.
По повод обувките и всичко свързано с тях. Когато ще се показвате пред хора се постарайте да избирате по-дълги тъмни чорапи, защото, както казахме, гледката от оголени крака не е много приятна. Особено ако сте седнали с крак върху крак. Обувките трябва да изглеждат добре върху крака. Ако те са износени, изкривени, скъсани или не особено чисти, “стабилността”, която излъчва Вашият костюм вече няма да Ви помогне. 
5. Аксесоари. Това са нещата, които правят Вашия облик неповторим. С тях имате възможност да подчертаете своята индивидуалност и изобретателност. С помощта на аксесоарите един и същи костюм може да се изменя до неузнаваемост много пъти. И най-накрая, в начина по който използвате аксесоарите, се проявява или Вашият великолепен вкус, или неговото пълно отсъствие.
Тук основното правило е: изхвърлете всичко прекалено блестящо, клатушкащо се, блещукащо, звънящо и вдигащо шум. Но, разбира се, при условие, че не Ви помага в работата. Ще Ви посочим пояснителен пример: знакът, потвърждаващ квалификацията Ви в Компанията ще привлече внимание, ако е закачен на ревера или на едноцветна блуза без обръжения на скъпоценни брошки и други накити. Потенциалният клиент или дистрибутор веднага ще ЗАБЕЛЕЖИ този знак. А как ще отговорите на въпроса за неговото значение е вече Ваша работа. 
Сега да поговорим за бижутата. Мили дами и господа! Настоятелно Ви препоръчваме да се откажете от огромните златни брошки, пръстени с внушителни размери и фалшиви скъпоценни камъни, обемисти украшения от сребро или имитация на сребро. Големите и безвкусни накити са признак на лош вкус, агресия и безпочвено самочувствие. Те обезателно ще загрозят външния Ви вид, ще изглеждате неспретнат и отблъскващ.
По-простичките украшения изискват някои ограничения или както се казва “всичко гениално е просто, но с вкус”. Неправилно подбраната “финтифлюшка” ще направи неприятно впечатление на събеседниците Ви, и на възможностите на предлагания бизнес, и на самата Компания. Именно затова трябва да избирате украшенията много внимателно.
Ако принадлежите към “великата каста” на хората, носещи очила, още сега свалете тази конструкция и я разгледайте внимателно. Тя трябва да отговаря на следните изисквания:
а/ Да не закрива очите Ви. Така нарушавате визуалния контакт със събеседника и е възможно да се появи подсъзнателно скептично отношение и недоверие към Вас. Важно е хората да виждат Вашите очи, макар и през очилата. Бариерите между Вас трябва да бъде сведени до минимум;
б/ Рамката не трябва да закрива веждите и да променя изражението на лицето. И въобще, очилата не бива да доминират. Простичко казано, ако сте дребен на ръст – не натоварвайте лицето си с гигантски съоражения;
в/ Дизайнът на Вашите “втори очи” трябва да е опростен, но изящен. Изберете си рамка от тънък мек метал, а може би ще изглежда симпатично, ако цветът подхожда на цвета на косата Ви. А може да пробвате и очила, които нямат рамки в долната част на стъклото;
г/ Очилата трябва да са достатъчно стегнати, за да не Ви се налага непрекъснато да ги намествате.
Още малко съвети за избора на аксесоари и украшения. Старайте се да има разумно съотношение между размерите и масата на аксесоарите и дрехите Ви. Изисканите копчета за ръкавели със скъпоценни камъни по тях не изглеждат добре върху джинсовата риза, а леките, но големи обици ще създават впечатление за непосилна тежест и обемност. Друго задължително правило е тъждественост на линиите. Обърнете внимание на фасона на Вашия костюм и подбирайте украшенията спрямо него, не смесвайте зиг-заг и заоблени форми. Това се отнася и за стиловете. Класическа вечерна рокля и гердан а ла руска матрьошка, разбира се, ще направят впечатление, но едва ли ще Ви придадат обаяние. И така, към класиката – класическо, както и към екстравагантността – екстравагантно.
Ако вече сте успели да си изберете подходящ костюм, копчета за ръкавели или идеалната брошка, не бързайте да отивате на уговорената среща. Все още не сте готови. Деловият човек с живописен хаос на главата не може да разчита на разбиране от околните, особено от бизнес – партньорите.
Ролята на прическата във Вашия външен вид трудно подлежи на преоценка. Вашата коса трябва да е достойна рамка на лицето, без да влиза в очите Ви, да стърчи на всички страни и да затруднява движението на главата (това се случва, рядко, но все пак се случва!) Задължително за прическата е деликатно да насочва към общия вид на човека, да създава естествен и привлекателен фон на лицето. При нейния избор трябва да имате предвид своите качества и недостатъци: форма на очите, веждите, скулите, брадичката и дължината на шията. Косата трябва плавно да се спуска покрай лицето, а ако тя е дълга – покорно да лежи върху раменете. Голямата купчина неуправляеми коси придават по своему очарование на лицето, но за съжаление са абсолютно неконтролируеми и създават неудобство. 
Съветваме жените да избягват сложното и екстравагантно подстригване, а към прически, които трудно се поддържат, повечето хора са и без това равнодушни. Представете си, че до започването на важна среща Ви остават пет минути, а върху главата Ви се е срутила “вавилонската кула”. Какво да правите? Нямате отговор, даже ако имате до Вас опитен фризьор и пълен комплект професионални четчици и сешоари. Освен това за такива проблемни прически са необходими силни фиксатори, които превръщат косата в нещо средно между бодлива тел и птиче гнездо.
Потърсете добър фризьор, който подробно да изучи капризите на Вашата коса, който да знае точно как да Ви подстриже и каква прическа ще Ви отива най-много, и при необходимост да направи леки корекции.
Ако боядисвате косата си, не забравяйте, че израстналите небоядисани корени развалят впечатлението за естественост и отстрани изглежда сякаш отдавна не сте си мили косата. Ако искате вярвайте (или проверете), но най-подходящият цвят за косата е този, който Ви е даден от природата. Но решението всъщност е само Ваше.
Подстрижката на мъжете също изисква съобразяване с външния вид и здравия смисъл, въпреки че в дадения случай има няколко правила, които трябва да се вземат под внимание: 
· Добре изглежда косата, която отзад едва покрива яката на ризата;
· Прошарената коса може да изглежда много изискано и да внушава солидност;
· Брадата, от една страна може зрително да стесни лицето Ви, но от друга – може да Ви придаде зловещ или неспретнат вид;
· По-добре е устните да не са скрити, ако, разбира се, няма особени причини за това. Работата е там, че много хора несъзнателно “четат” по устните, а ако ги лишите от тази възможност могат да почувстват дискомфорт и да избягат от Вас.
· Ако сте плешиви, не се отчайвайте. Старайте се по-рядко да навеждате глава, дръжте тялото си изправено и повдигайте по-високо брадичката си. Ако процеса на оплешивяване е в начален стадий, постарайте се зрително да увеличите обема на прическата: пуснете си дълги бакенбарди, които леко да закриват ушите и не заглаждайте косата си назад, настрани или напред върху плешивината. 
И последно. Обмисляйки с какво да се украсите днес, помнете мъдрото правило: колкото по-малко, толкова по-добре. Изобилието от всевъзможни украшения поражда неприятно впечатление и изобщо не е съвместимо с понятието “елегантност”.
В края на тази глава – най-дългата в нашата книга – ще Ви напомним още веднъж: по дрехите посрещат. Отделете нужното внимание на Вашата външност и тя никога няма да Ви подведе. Няма да позволи да изпаднете в неловко положение или нервно напрежение. А напротив – ще Ви дари с много приятни емоции, увереност и обаяние. 

ГЛАВА 3
Сега, когато сте облечени от главата до петите и сте с подходящата прическа, имате пълното право да се държите с кралско достойнство във всяка ситуация и да се показвате пред хора. Впрочем, наистина ли сте съвсем готови? Не, почакайте, не хуквайте към огледалото и не се хващайте за четката за дрехи. Работата не в това. Този път проблемът е в общоприетите правила за поведение. Не се обиждайте! Далече сме от мисълта, че във Вашия лексикон отсъства думата “благодаря” или че никога не сте използвали салфетка. Да, има общоприети правила, но етикетът не се ограничава само с тях. Това е част от нравствената култура и в представата на хората се асоциира с категорията на прекрасното, с интелигентността, а най-вече с приятното общуване.
Помислете за миг: кое ще се окаже по-ефективно в случаите с ядосания началник, нервната касиерка или опърничавата портиерка? Нервните изблици и лавата от негативни емоции? Едва ли. Но вежливият подход ще разведри обстановката, ще успокои емоционалния Ви събеседник, ще озадачи и обезоръжи нахалника. Винаги.
Разбира се, в самото начало етикетът не е служил за укротяване на опърничавите, но е изпълнявал ролята на своеобразен социален щит още в зората на появяването му – в двора на китайските императори, на рицарски турнири и благотворителни балове. Постепенно, с течение на времето, правилата на етикета се разпространяват извън пределите на дворците, замъците и религиозните догми и съответно са претърпели изменения и опростяване. Но съществуват и неприкосновенни ценности: любов към родителите, уважение към възрастните и жените, скромност, доброжелателност, спретнатост, умение да съжителстваш с другите. Това са т.нар. “основи на етикета”, необходими за съществуването на всеки от нас в обществото, независимо от професионалните, националните или религиозните особености на всеки индивид. За възпитания и културен човек спазването на тези правила и норми е нещо съвсем естествено, а умението да запази във всяка обстановка не само своя психологически комфорт, но и този на другите, е един от основните принципи в живота. Такъв човек никога не закъснява, говори по същество и правилно избира в кой момент да се сбогува. Трябва да помните, че ако няма душевност и здрав смисъл, всички закони се превръщат в “драконовски”. Всъщност, етикетът е сборник от правила. Но не просто правила, а определени и за болшинството, за съжаление, негласни закони за поведението на човек в обществото, норми за взаимоотношения между хората. Затова трябва да се запознаем с тях из основи.
Повечето от тези правила, разбира се, са Ви известни. За повечето сигурно сте се досещали или сте се придържали към тях неволно, машинално сте копирали някого, който е своебразен еталон за Вас по въпросите за поведението в обществото. Но ние се надяваме, че все пак може да научите нещо ново от списъка, който е поместен по-долу, нещо, с което при удобен случай може да блеснете. И Вие ще почувствате, че Вашата вежливост ще достави удоволствие не само на събеседника Ви, но и на Вас самия. 
Правила на етикета. Тъй като няма смисъл да ги квалифицираме по някакви категории ги предлагаме неподредени и се надяваме, че ще Ви бъде по-интересно.
· Нали не забравяте да отстъпите място в обществения транспорт? Надяваме се, че не, защото това е едно от най-известните правила.
· Когато жената трябва да седне в автомобила, тя не “прекрачва” прага, а присяда на края на седалката и прибира краката си; излизайки, е обратно – надига се от седалката, когато краката вече са стъпили на асфалта.
· По тротоара, жената върви близо до сградите, а мъжът – от към пътя.
· Не е красиво, когато ходите да размахвате ръцете си. И изобщо, жестовете трябва да са сдържани и целесъобразни.
· Никога не дръжте ръцете си в джобовете! Даже в тесен приятелски кръг – не трябва да свиквате.
· По стълбището нагоре, жената върви отпред, а когато слиза, тя е зад мъжа.
· Перилата на стълбата са привилегия на слабия пол.
· Асансьорът е обществена територия, както улицата или стълбата. Тук може да не сваляте шапката си.
· Когато отивате на гости, не бива да закъснявате. И изобщо не трябва да се закъснява.
· По повод на подаръците. Те са, разбира се, според вкуса, но не трябва да ги купувате в последната секунда или да поднесете вече подарена вещ, за да не сте с празни ръце. Подаръкът е нещо много индивидуално, значимо, затова не се отнасяйте нехайно към него.
Ако получавате подарък, редно е веднага да го разопаковате и сърдечно да благодарите. Всъщност, знаете ли, че торта, домашно сладко, интересни сортове чай или кафе също могат да послужат за подарък?
· Ако сте седнали на диван или кресло, не бива да се излягате или да се люлеете на стола. Също така не присядайте на самия край на седалката.
· Стойте изправен, не сядайте усукан и не ходете прегърбен, гледайте не в краката или в чашата си, а напред и към събеседника.
· Прозяване ...., е, тук всичко е ясно.
· Когато се покашляте, трябва да обърнете глава встрани от събеседника и да поставите ръка пред устата. При силна кашлица – поднесете кърпичка пред устата си.
· Ръцете трябва да са в покой – не си играйте с разни дребни неща, не пукайте ставите си.
· НЕ БИВА: да сочите с пръст; да разрязвате страниците с гребена; да плюнчите пръста си; да използвате ноктите си вместо клечка за зъби; да изтривате обувките си в крачола; често да поглеждате часовника в присъствието на гостите; да придърпвате паталоните си; да тряскате вратите; да надничате в чужда чанта; да повишавате глас; да забравяте да позвъните на роднините и приятелите; да късате нервите на околните с подробно описание на своите недостатъци и нещастия. 
· Не се притеснявайте да помолите за помощ или да предложите такава.
· Когато искате пари на заем, не се обиждайте, ако във Ваше присъствие запишат дадената сума. Ако давате пари на заем, не се притеснявайте да уговорите срока на връщане. Това не противоречи на нормите на поведение. Такова нещо са парите. Не е етично да се разгласява колко пари и на кого се дават. Дългът, който възнамерявате да върнете е по-добре да не бъде в плик, желателно е да подберете парите в по-едри банкноти.
· Ако трябва да върнете вещ, която сте взели на заем, постарайте се преди да я върнете да й придадете приличен вид, даже ако сте я получили в много по-лош.
· Никога не искайте на заем вещ, на която собственикът държи. Възможно е да не Ви допуснат повече до себе си.
· Усмихвайте се, усмихвайте се, усмихвайте се! Приятелската усмивка не изисква големи усилия, но отплатата е огромна. Главното - не се престаравайте.
Поведението на масата изисква отделно внимание. Извинете ни за гастрономическите нравоучения. Работата е там, че всички обичат вкусно да похапнат, но малцина умеят да го правят с финес. 
Нашият безумен век, който изисква постоянно бързане, вечно догонване или на автобуса, или на някой филм, или на изпуснатото време, може да доведе нормалния човек до първобитно състояние. Ускоряващият се с всеки изминат ден ритъм на живота практически насилствено изземва от употреба културата на хранене. Налага ни се да поглъщаме храната набързо, също като гладен неандерталец на общоплеменна трапеза, където всеки се старае да грабне поне парченце от току-що убития мамут. За какъв етикет можем да говорим, когато закусваме гладейки дрехите си, обядваме на крак и никога не вечеряме, за да не напълнеем? Но понякога грижливата ръка на празника все пак спира часовника и се налага въоръжени с нож и вилица да седнем на масата, да вземем участие в общата трапеза. Какво да направим за да не се изложим? Ето какво:
Заели сте своето място на масата, но не си и помисляйте да разположите лактите си отгоре. Пред Вас е сложена чиния, отляво – вилица, отдясно – нож и лъжица. Всичко е правилно. Не забравяйте за салфетката и не се притеснявайте да я използвате! За останалите “оръдия на труда” правилата са такива:
Нож а) както и вилицата, ако вече сте ги взели, повече не се оставят на масата, а постоянно се държат в ръцете; б) използва се в случаите, когато не може да се справите с вилицата; в) не се използва за рязане на хляб, мляно месо или за да си вземеш сол от солничката.
Рибата се яде с помощта на лопатка и вилица или с две вилици. Без нож. Никакво насилие! Ако Ви е по-удобно, използвайте вместо втората вилица залче хляб. А ако костичка е попаднала в гърлото, то следва да я поставите на вилицата, а после в чинията.
Макарони (спагети) се ядат с вилица, или вилица и лъжица, но никога с нож.
Пъпешът обикновено се яде с лъжица, а динята с помощта на нож и вилица.
Какво може да се яде с ръце? Не много неща: хляб (не се отхапва, а се отчупват парченца, които се оставят върху салфетка или в десертната чинийка отляво); раци, сух сладкиш, вафли, бисквити, сухари, плодове (освен диня, пъпеш, а също така банани, които се почистват с ръце, после се слагат в чинийка и се режат на парченца).
Ако Ви се случи да попаднете на съвсем непознато ястие и не знаете как да го изядете, наблюдавайте домакинята и повтаряйте нейните действия. За да не изпадате в неловко положение, по-добре избирайте познати блюда. Ако имате избор, разбира се.
Ако сте приключили с яденето, сложете ножа и вилицата (с назъбената част нагоре) паралелно с дръжките в една посока. Това означава, че с яденето на този етап е приключено. Научете това и няма да Ви се наложи да изтръгвате чинията от госта си или да отстоявате собственото право да доядете вкусното блюдо.
Ако нещо действително Ви е харесало, попитайте за рецептата – това ще е най-добрия комплимент за домакинята. Ето това са мъдростите на етикета.
Впрочем, нито дрехите, нито външният вид, нито поведението на масата предизвикват особени затруднения. 
Най-сложното – това е разговора, т.е общуването.

ГЛАВА 4
Първото нещо, което трябва да си спомните, ако водите беседа е равноправието. Добрият, оживен и съдържателен за всички участващи страни в разговора, трябва да бъде диалог: изказал си се – дай възможност и на другия. Практиката доказва, че трябва да има мярка и в разговора, и в мълчанието, защото вечно безмълвния слушател не изглежда по-симпатичен от бърборкото. Разговор има тогава, когато всички събеседници имат еднакво количество време за изказване.
Разговори са най-различни. Ако не считаме безбройните подвидове и варианти, можем да разграничим два основни вида – делови и частен. Частният разговор позволява всичко това, което в деловия е страго забрането. Например: солени изрази, мънкане, провлачване на думи, “изяждане” на букви, увъртане на отговори и некоректно обръщение. В частна беседа може би ще се придържате към стил, какъвто е приет във Вашата среда и в дадения случай избора на средствата за общуване изцяло зависят от тези общоприети стандарти. 
Деловият разговор в много по-голяма степен от частния, е подчинен на определени закони. Например, съществуват много великолепни, пищни, подчертано вежливи обръщения, които за съжаление отдавна се считат за остарели. Въпреки Вашето добро възпитание и благонравие, е недопустимо да се обрънете към даден човек с думата “уважаеми”. Такова обръщение по-скоро ще се възприеме като подигравка. Защо се получава така? Трудно е да се обясни. Просто имайте предвид, че подходът към непознат или слабо познат човек трябва да се обмисли предварително и разбира се, никога разговора да не започва на “ти”.
На “ти” може да говорите само с близки, познати и чужди деца до 16 години. Нито възрастта, нито положението, нито благосъстоянието, нито званието Ви дават право да се обръщате към събеседника си на “ти”, ако не Ви свързват тесни приятелски или роднински отношения. Иначе това звучи фамилиарно. Кога е възможно да преминете на “ти”? Тук особени правила не съществуват. Това зависи от отношенията, възможността за комуникация, настройката и естествено на намеренията – Вашите и на Вашия събеседник. Но ако беседвате с жена, то инициативата за този преход трябва да е нейна. Същото се отнася и за ситуация, в която събеседникът е по-възрастен от Вас или с по-висок служебен ранг. Ще отбележим, че даже и при най-близки отношения, можете да разговаряте на “Ви” и да назовавате по име. А при мимолетно познанство, с двустранно съгласие да си говорите на “ти”, но и на фамилия.
Характерът на всеки разговор и положителният изход от преговорите зависят не само от техния смисъл. Огромно значение има не само това, което разказвате, но и това как го правите. Случвало ли Ви се е да говорите прекалено силно, усилено да жестикулирате, да гримасничите, да прекъсвате събеседника си, да го отклонявате от темата, да го мъчите дълги часове с празни приказки за децата, внуците, кучетата? Случвало ли се е да не отговарят на въпросите Ви и да се правят, че не са Ви чули? Ако това е Вашата разговорна практика, прекратете я веднага. И не я възобновявайте, докато коренно не промените Вашия стил на общуване.
Запомнете: характерът на разговора се определя не толкова от лексиката, колкото от интонацията. Именно тя може понякога неочаквано да обиди събеседника Ви или напротив, да го предразположи към Вас, да го направи Ваш предан съюзник. Следователно, говорете с хората така, че в тона Ви да се чувства спокойствие, уважение и искрена симпатия. Нищо не Ви дава право да бъдете невъзпитан в разговара – нито лошото самочувствие, нито неприятностите в работата, нито настроението, нито умората, нито това, че бързате, нито времето. Истински възпитаният и умен човек е спокоен, доброжелателен, тактичен в разговорите, тъй като веднъж завинаги е научил, че за взаимното разбиране са важни не само думите, но и емоциите на всички участници в беседата. 
Чрез езика на емоциите овладяваме смисъла на интонациите много по-рано, отколокото самите думи и речта като такава. Именно интонацията е проводник на детето за психологическото състояние на обръжаващите го възрастни. Благодарение на нея, то улавя общия оттенък на казаното и съответно реагира: усмихва се, плаче, плаши се. Тази способност постепенно се превръща в навик и възрастният човек улавя на подсъзнателно ниво емоциите на събеседника си, като понякога не е в състояние логично да обоснове възникващото при общуване чувство за страх или неприязън. Наблюдателният човек може, без изобщо да знае езика на който се говори, само по една едничка интонация да отличи приветствие от молба, възглас на удивление от ропот на недоволство. Запомнете: ако беседвате с непознат човек или чужденец, който не Ви разбира добре, необходимо е да следите и какво говорите, и как го правите. 
Ако действително имате сериозни намерения и искате да направите добро впечатление на околните, трябва да поработите и върху гласовите си данни. Помислете си колко е трудно да се общува, например, с жена, която има писклив и неприятен глас на улична търговка. Даже ако е великолепно облечена, с хубава прическа и добре възпитана, Вие няма да искате да разговаряте с нея, още повече да си сътрудничите. Защото в такъв случай ще Ви се наложи всеки божи ден да търпите тази какафония. Ще си кажете, че тя не е виновна, че това е даденост. Но това не е вярно. И знаете ли защо? Защо ако има желание, този недостатък може да се коригира. 
Глас, маниер на говорене – това е резултат от въздейстивието на много фактори: националност, мястото, където човек се е родил и израстнал, навиците, затвърдените от детството езикови шаблони (усвоени от роднини, приятели, съседи, учители), маниера на съпругата да казва “добро утро”, работата и т.н. Ако искате да промените нещо – трябва да изкорените навици, които са толкова стари, че никой от тези, с които общувате от много години не може да си спомни кога са се появили. Даже и Вие самият. Важно е да разберете, дали гласът и интонацията Ви се нуждаят от усъвършенстване. Достатъчно е да запишете на магнетофон как например четете вестник. Прослушайте записа и всичко ще Ви стане ясно.
Следващият етап – това е непосредствената работа върху гласа. Ще са Ви необходими определено мъжество и готовност да загубите време и сили за не толкова занимателни упражнения и постоянен контрол над себе си.
Хората, които вземат това решение са достойни за нашето възхищение. Ще ги помолим да се въоръжат с търпение и предупреждаваме, че промените ще проличат чак след няколко месеца упорит труд. Да, това не е леко. Но когато основните трудности бъдат зад гърба Ви и постигнете своята цел, ще разберете, че нито една минута от Вашите усилия не е напразно загубена, че всяка секунда се е отплатила стократно и Вие сте станали майстор. 
Как да постигнем това? Съществува цяла система от упражнения, всяко по своему необходимо. Може да се запознаете с тях ако се снабдите със специална литература или се запишете на курсове по ораторско майсторство. Но за да имате обща представа за нещата, ще Ви разкажем за някои от тях в нашата книга.
Упражнение № 1. Включете радиото. Вслушайте се в гласовете на водещите и изберете този, който Ви се струва най-приятен и изразителен. Необходимо е всеки ден да отделяте поне 15 минути за прослушване и повторение на избраните уводни думи и изрази, копиране на неговата интонация и произношение.
Упражнение № 2. Запишете този симпатичен глас, после запишете и своя и ги прослушайте един след друг. Обърнете внимание на скоростта на говорене, дикцията, изразителността, смисловите ударения и произношението на по-трудните чужди думи. Проанализирайте доколко Вашият глас се отличава от идеала. Отнесете се критично към гласа си и го оценете по десетобалната система. Повтаряйте това упражнение всеки ден докато достигнете оценка “10”.
Не мързелувайте и не се самозаблуждавайте.
Упражнение № 3. Всеки ден четете по десет минути на глас. Това ще укрепи гласните Ви връзки и ще Ви помогне да контролирате гласа си. Използвайте за упражнение Ваши конспекти или текстове за презентации. Така ще може да изберете най-добрия вариант на изпълнение. Запишете тренингите на магнетофон и ежедневно обновявайте записа, докато не чуете звученето, което Ви устройва. Пазете тези записи и ежедневно ги прослушвайте, за да следите успехите или ....... Но за упорития и трудолюбив човек никакво “или” не може да съществува. Веднага изключете самата възможност за “или”. Вместо това, по-добре обърнете внимание на грижата за Вашия глас. От всички инструменти, необходими за успешна кариера в мрежовия маркетинг, този е най-уязвим и крехък. Затова, за да избегнете някои неприятности, опитайте да спазите някои прости правила: 
1. Старайте са да избягвате прекалената умора и напрежение. Помнете: спокойният глас може да излиза само от спокойно тяло. Следователно отпускайте мускулите на гърлото, не позволявайте износване на гласните връзки. Така само ще повишите с един или два тона гласа си, ще го направите неприятен и неестествен.
2. Ако чувствате, че гласът не Ви се подчинява или е на път да изчезне – отпуснете се. Починете, разходете се и най-важното – помълчете. Към всичко това, прекрасно допълнение ще бъде т.3.
3. Топъл чай с лимон ще смаже гърлото Ви. Ако няма чай – пийнете топла преварена вода.
4. Старайте се да не се простудявате и да не боледувате от ангина. Тези заболявания ще придадат на гласа Ви неприятно хриптене. Носете топъл шал и се пазете!
Освен думите и звука, в процеса на общуване има още един немаловажен детайл – жестовете. Движенията, които правите, за да убедите в нещо събеседника си и с които той Ви отговаря. В дадения случай не става дума за изваден от кобура пистолет. Това действие е напълно недвусмислено. Става дума за движенията, повечето от които неконтролируеми, но изразителни, които в различните ситуации могат да се изтълкуват различно.
Невербалните аспекти на комуникацията в една или друга степен винаги са привличали човека. Спомнете си актьорите от нямото кино. Тяхното творчество би било невъзможно, ако те не са наблюдавали и изучавали как правилно да възпроизвеждат жестовете на хората във всякакви ситуации. И сега, отивайки на театър, ще бъдете разочаровани, ако жестовете на артиста не съответстват на текста на ролята му. Ще наречете това лоша игра – и ще бъдете прави. Но същата критика може да сполети и Вас, ако по време на делова беседа се стараете да бъдете любезен, но не можете да прикриете жестовете на раздразнение. Човекът, който в това време разговаря с Вас, не може да вникне в смисъла на думите, но обезателно ще почувства дискомфорт и едва ли ще се отнесе към Вас доброжелателно. Защо?
Защото езикът на жестовете се възприема от хората подсъзнателно и те са склонни да му се доверяват много повече отколкото на който и да е вербален метод. Общуването на ниво думи предава информация, на ниво жестове – отношението към нея, даже в някои случаи жестовете могат да заменят думите. По мнение на учените, в процеса на общуване на думите се полагат едва 7%, 38 % са за звуците и интонацията, а останалите 55% - за жестовете. Човек рядко се замисля какви движения прави по време на разговор, а това не е добре. Защото даже и да контролирате себе си, няма да успеете да скриете лъжата, недоброжелателността и нерешителността. Жестовете не могат да се фалшифицират. Но може да се обучите на тези, които впоследствие ще Ви бъдат полезни при общуването с не толкова познати хора и ще Ви помогнат да ги предразположите.
На тези страници няма да намерите подробни препоръки за усвояване езика на жестовете. Нашата книга е подробен план, ръководство за действие. А Вашето действие трябва да започне с посещение на необходимите семинари и придобиване на необходимите пособия. И така, освен работата над външния си вид, маниерите и гласа, горещо Ви препоръчваме да се запознаете с езика на жестовете и да го усвоите. Може да се каже, че това е още една крачка към успешната комуникация. А как да подготвим себе си за общуване, ще поговорим в следващата глава. 
ГЛАВА 5
Представете си прекрасно облечен господин, с хубава прическа, който има приятна външност, две висши образования, енциклопедични познания във всяка една област на науката и изкуството, възхитителна и обаятелна усмивка, изискани маниери и въпреки това остава незабележим в очите на околните.
Въпрос: Какво му липсва? Отговор: елементарна увереност в себе си. Не е простащина, нито нахалство или отчаяна смелост, а просто уверенност. Тя е съвършено необходим компонент за достигане на всяка набелязана цел, без която е невъзможно да осъществите Вашите намерения. И именно тя може да е последния щрих към Вашия блестящ имидж, който е необходим за всеки културен човек, а за дистрибутора – особено. 
Хора, които като Вас сега, които са решили коренно да променят своя живот и да започнат нещо ново, за което засега нямат навици, понякога се чувстват неуверено и лесно се влияят от чуждото мнение. Не допускайте да Ви манипулират! Не се отказвайте от възгледите и намеренията си! За да не се объркате, не подскачайте при всяко изказване по Ваш адрес и не вярвайте 100% на първата попаднала Ви препоръка. Ако чувствате, че не сте в състояние самостоятелно да вземете решение, не бързайте да се плашите и разстройвате. Почакайте. Обмислете всичко още веднъж, съобразете се с критиката и я превърнете в ценни за Вас съвети за качествена промяна и лично издигане. Направете всичко това спокойно. Вашата разсъдливост ще Ви подейства ободряващо.
Ако Вашите постъпки са коренно противоположни и включвате чувствителността и обидчивостта си на пълни обороти, то рискувате да попаднете в плен на чуждите възприятия.
Ако приемате на сериозно всички изказани забележки, то Вие постепенно ще започнете да отстъпвате и да се отказвате от плановете, възгледите и намеренията си. Такава ситуация е много трудно да се поправи, тя може да се нарече даже трагична. Защото тя не само Ви отнема всички минали и бъдещи постижения, но и Ви лишава от възможността обективно да оценявате околните, да действате съобразно интересите си, да се стремите към успеха и да го достигнете. 
Това може да се избегне само по един начин: да развиете в себе си чувство на самоуважение. Не позволявайте Вашата самооценка да е само с отрицателни показатели. Впрегнете силите и целия си творчески потенциал, за да развиете и укрепите чувството за увереност. Само тогава ще намерите в себе си сили и талант за активен творчески живот, ще имате успех, ще станете професионалист. Убедете себе си, че заслужавате повече – и другите ще се съгласят с Вас.
Как да придобием увереност? Постепенно и следвайки препоръките на опитните специалисти. Например: 
1. Признайте честно силните и слабите си страни. Опитайте се да намерите верния път за тяхното подобряване. 
2. Разберете какви са причините за Вашите успехи и неуспехи. Направете си изводи.
3. Забравете неприятните спомени за миналите неуспехи. Това на никого не е помогнало да успее в живота. Така. Забравихте. 
4. Съхранявайте грижливо в паметта приятните моменти. Пазете ги и в трудните минути те ще Ви помогнат.
5. Не забравяйте, че всяко събитие може да се оценява различно. Проявявайте търпимост към хората. 
6. Никога не говорете за себе си лоши неща, особено пред огледалото. Не си приписвайте отрицателни черти, които не притежавате. Въобще не си ги приписвайте, защото ако си ги прикачите, не можете да се отървете от тях.
7. Гледайте на критиката като на нещо положително, в качеството на конструктивни съвети. Не унивайте, не губете време – то е ценно. Вашия ден е запълнен до минута.
8. Глезете себе си, отпускайте се, устройвайте си празници, правете си изненади. Настройвайте се за положителни емоции.
9. Само не прекалявайте с предишната точка. Знаете, че всичко трябва да има мярка – и покоят, и бурята са полезни по своему.
10. Помнете! Вие сте неповторима личност, активен творец на живота си.
11. Увереността в себе си ще Ви направи незаменим за любимия човек, ще Ви помогне в общуването с непознати, ще донесе успех на добрия предприемач и интересния събеседник. Желаете ли това? Тогава, на работа!

ГЛАВА 6
Ето, че се стигнахме до това, за което толкова дълго се готвихме цели пет глави! Не е ли вече време да поканим хората на среща? Да, настъпи този момент. Ако вече сте го направили, ние се надяваме, че сте записали часа и мястото на срещата и сте планирали деня си така, че да няма непредвидени ситуации преди аудиенцията. Непременно премислете предварително и запишете плана на Вашите действия и водене на разговора: приветствие, излагане на същността и може би дискусия. Постарайте се да предвидите най-често възникващите въпроси и предварително да подготвите точни, кратки и запомнящи се отговори. Това е необходимо, за да може Вашият събеседник без усилия да ги запомни и възпроизведе в евентуален разговор с други хора, обсъждайки срещата. От вечерта подгответе костюма си, необходимите нагледни пособия и рекламни материали, не забравяйте да вземете резервна писалка (тя може да потрябва не само на Вашия събеседник, но и на Вас самия). Ако се налага отлагане на среща, обезателно предупредете за това. 
Не се вълнувайте. И запомнете, НИКОГА НЕ ЗАКЪСНЯВАЙТЕ! Ако все пак това се случи, непременно се извинете, даже ако не сте виновен. Но това е в краен случай, нали? А ние бихме Ви посъветвали да се явите на срещата няколко минути по-рано, за да може да съберете мислите си. 
Не забравяйте да поздравите и да се представите, ако не Ви познават. Направете го изящно, леко и обаятелно. Спокойната, приятна усмивка, думите “много се радвам” или “много ми е приятно” ще направят обстановката по-топла и предразполагаща. По време на беседата трябва да помните, че разговорът “очи в очи” създава атмосфера на взаимна симпатия и заинтересованост. Изключение правят случаите, когато характеъта на събеседника не търпи такова внимание. 
Всяка една беседа условно може да се раздели на няколко етапа: начало, поднасяне на информацията, аргументиране, изслушване доводите на събеседника, приемане или опровержение на тези доводи, т.е. - равносметка. Не трябва в началото да се засягат дискусионните моменти. Нека първата фраза да прозвучи утвърждаващо и безспорно, но интересно. Добре е началото да създаде предразполагащ тон на срещата. Така Вашият събеседник веднага ще се настрои положително, ще стане внимателен, а и Вие ще спрете да се притеснявате.
Но спокойствието на духа не е повод за отпускане. Какво възнамерявате най-напред да съобщите на поканения? Каквато и да е темата, ние Ви препоръчваме настоятелно за начало на беседата: старайте се никога да не започвате с въпроси, на които Вашият събеседник ще отговори с “не”. Ако искате да се вслушат във Вашето предложение или мнение, направете всичко възможно събеседникът Ви да се съгласява с Вас от самото начело. Така ще настроите слушателя към положителни отговори, насочвайки неговите психологически реакции в посока на потвърждение и съгласие. Психологическата схема на това действие може да се изобрази примерно така: Когато човек казва “не”, целият му организъм мигновено се настройва отрицателно и заема отбранителна позиция. Ако считат за необходимо да се отбраняват от Вас, то вие пораждате подозрение. Ако е така, ще Ви е много трудно да убедите събеседника си в своята порядъчност и доброжелателност. И обратно, не може да възникне отчуждение, когато искрено се съгласяват с Вас. Затова колкото повече “да” Ви се отдаде да постигнете от събеседника си в началото на разговора, толкова по-вероятен е успехът на преговорите в цяло.
Вгледайте се в човека, с който говорите. Какъв е той? Все още е загадка, нали? Приведената по-долу класификация на събеседниците от П. Мицич ще Ви помогне да се ориентирате и да изберете вярната тактика. 
1. Заядлив човек. Нетърпелив, невъздържан, възбуден. Опитайте се да обсъдите с него и да обосновете спорните моменти, ако те са известни преди беседата. Запазете спокойствие каквото и да Ви кажат. При екстренни ситуации - направете почивка и охладете “страстите”. Важните решения формулирайте с неговите думи.
2. Позитивен човек. Изключително приятен събеседник, добродушен, трудолюбив и внимателен. Дискутира спокойно, признава правотата Ви, ако разбира се, го заслужавате.
3. Всезнайко. Труден случай. Този човек за всичко има свое мнение и винаги настоява да се изкаже. Напомнете му, че беседа – това е когато се изказват всички участници, но му дайте възможност да обясни гледната си точка. Само не забравяйте да ограничите изказванията му във времето. 
4. Бърборко. Не е внимателен. Рядко слуша когато му говорят, още по-рядко вече казаното, затова пък често прекъсва събеседниците. Постарайте се максимално тактично да го спрете. Не му позволявайте да говори много, особено ако не е по същество. 
5. Страхливец. Не е много уверен в себе си, притеснява се да изказва собствено мнение. Бъдете деликатен с него, не го притискайте, убедете го, че той също е човек. 
6. Непристъпен. Затворен, високомерен, недоверчив. Абсолютно необходимо е да привлечете вниманието му, да го заинтригувате, а доводите във Ваша полза той ще подбере сам.
7. Скучаещ. На такъв човек просто му е скучно с Вас. Задавайте му повече въпроси за него самия. Постарайте се да разберете от какво се интересува, какво го привлича.
8. Важна птица. По-добре да не го критикувате. Той не понася критика в никакъв вид. Затова, ако спорите с него, най-подходяща може да се окаже фраза, подобна на “да....., но.....”
Но какъвто и да е Вашият събеседник, помнете, че съществуват правила за водене на делови разговор, които не зависят от типа на поканения или опонента. Те са:
· Излагайте мислите си пределно кратко и лаконично;
· Аргументирайте съжденията си;
· Следете за речта си, тя трябва да бъде отчетлива, без междуметия и дълги паузи. И без думи - паразити; ударението да е на място, а казаното да не може да се тълкува по друг начин.
· Във Вашите въпроси трябва да присъстват думите “защо”, “кога”, “как” – това ще изключи възможността за едносрични отговори и ще помогне на събеседника Ви по-ясно да изложи своята гледна точка.
· Не мръщете вежди, не хапете устни, не потривайте ръце – необходими ли са Ви тези жестове на агресия и недоволство? А на Вашия събеседник?
Ако не са съгласни с Вас, не бързайте да доказвате своето, дайте възможност спокойно на Вашия опонент да се изкаже. Записвайте неговите доводи, за да може по-добре да разберете в какво се разминавате. Уточнете постановката на въпроса – може би сте говорили за различни неща (“ако съм Ви разбрал правилно” ....., “Нека да погледнем нещата от друг ъгъл....”). И никога не отговаряйте с категоричен тон.
· Подбирайки доказателства и убеждавайки събеседника си, не се престарайте: излишната убедителност предизвиква отпор, така нанасяте удар по най-болното място – човешкото самолюбие. Мярката във Вашата беседа трябва да бъде коректност във всичко, особено в спора.
· Ако сте прави, не притискайте събеседника си в ъгъла и не изисквайте незабавно признание на правотата си. Жестоко и нетактично е в такъв момент да казвате “бях уверен, че бъркате”, “струваше си да поспорим” .....” Така завинаги ще убиете желанието на човек да общува с Вас.
· Контролирайте себе си: самочувствието си, настроението, мимиките, тона, жестовете на недоволство или нетърпеливост, не се отвличайте с нищо странично.
· Ако слушате дълъг монолог, непременно реагирайте. Не мълчете, тук са уместни забележки като: “да-да”, “разбира се”, “интересно”, “наистина ли” и т.н.
· Уважавайте събеседника си, даже ако той е груб, нетактичен и взривоопасен.
· Докато слушате, не се опитвайте да обмисляте следващия си въпрос, а още повече – красива, но нищо не значеща фраза.
· Не бъдете нетърпеливи в очакване на подходяща пауза, за да се изкажете.
· В края на беседата благодарете за вниманието и отделеното време, не забравяйте вежливо да се сбогувате, даже ако резултата от беседата не Ви е удовлетворил. 
Какво още трябва да помните, провеждайки срещи и разговаряйки с хората? Ако сте усвоили всички изредени до тук изисквания и съответствате на стандарта за идеален събеседник и успешен дистрибутор, то Ви е необходимо още съвсем мъничко. Само няколко точки, засягащи това, което в деловия разговор е абсолютно некоректно: 
· Да се отклонявате от същността на темата.
· Да сте раздразнителен.
· Да проявявате упорство, без да имате доказателства за това. 
· Да се държите високомерно. 
И това, което трябва да направите, след като вежливо сте се сбогували с госта и сте се разделили като приятели.
Най-напред се отпуснете. Дайте си малко почивка. После направете равносметка. Учете се не само да контролирате, но и да оценявате всяка своя стъпка:
1. Добре ли изложихте същността на нещата. Нищо ли не пропуснахте?
2. Успяхте ли да се придържате към темата или се отклонихте малко?
3. Този път успяхте ли да избегнете натиска върху събеседника? Налагахте ли мнението си?
4. Доводите Ви бяха ли убедителни?
5. Кои въпроси Ви затрудниха? Как да се отговори на тях?
6. През цялото време на беседата бяхте ли внимателен, вежлив, тактичен? Къде се провалихте и защо?
Но главното е – какво е общото впечатление от срещата? Вие доволен ли сте? 
Ако сте доволен, то ние не напразно сме написали тази книга, а Вие не напразно сте отделили от времето си за нея и навярно вече сте си направили извод какъв трябва да бъде имиджа на истинския професионалист. Сега Ви остава само да го реализирате в живота и да се постараете да овладеете този имидж. Няма да Ви лъжем, тази работа не е лесна. Но и наградата не е малка – това е успехът, истинският, за който винаги сте мечтали. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За заключителната част няма по-добра тема от успеха. Знаете ли какво е това? Ние знаем. Надяваме се, че и на Вас ви е познато това удивително състояние, в което са се смесили възхищението на околните, съзнанието за собствена власт, удовлетворението от блестящите решения на поставените задачи и капчица съжаление, че най-интересното вече е в миналото. Но това е твърде лично определение за успеха. Освен това то е описано чрез усещания. А с какво се изразява успеха, на така да се каже по- материално ниво.
Проучванията и изследванията помогнаха да се изгради напълно определена схема за имиджа на успелия човек. И така, който се е домогнал до успеха, притежава: материални придобивки, превъзходно здраве, лични преимущества, възможност за пътешествия в чужбина. Той е постигнал висока финансова обезпеченост, успешна професионална кариера, компетентност в работата, реализация на способностите и стремежите си. Той е успял да създаде пълноценно семейство, да възпита у децата си своите житейски принципи, да получи признанието на околните и т.н.
Избраната от Вас професия на дистрибутор ще Ви помогне стъпка по стъпка да постигнете всичко описано, да си създадете имидж на преуспяващ бизнесмен и да постигнете такъв успех, какъвто си пожелаете. Остава само да запомните основното: 
· Искрено и доброжелателно да се интересувате от другите хора.
· Учете се да изразявате своите симпатии и правете това абсолютно искрено.
· Старайте се да бъдете интересен, нека приятелството с Вас да бъде не само приятно за другите, но и полезно.
· Никога се създавайте впечатление, че всичко знаете. Не се дръжте така нито в компания, нито насаме със собствените мисли.
· Тренирайте волята си. Поставяйте си конкретни цели и ги реализирайте. 
· Не забравяйте за собствения си имидж.
· Учете се самостоятелно да решавате своите проблеми, не разчитайте на помощта на другите, но бъдете готов да помогнете в труден момент.
· Грижете се за здравето си. Помнете: то не може да се купи за никакви съкровища на света.
· Научете се да преодолявате стреса и да се отпускате.
· Не забравяйте за самоконтрола.
· И непременно вярвайте в успеха. 
Помнете: всичко е във Ваши ръце!




......Вече трябва да имате пълна представа доколко има съответствие между вашия имидж и този на успешния предприемач, независимия дистрибутор, който обича работата си и я върши майсторски. Трябва да се замислите върху средствата и начините за превъплъщение на дистрибутора – мечта в себе си. И помнете: имиджът трябва да е убедителен. Вашето обаяние и привлекателност трябва естествено да произтичат, затова с