За работата и успеха

Казват, че човек има три важни етапа в своя професионален живот:
I. Когато работи за някой,
II. Когато работи с някой и
III. Когато работи за себе си.
  Можем ли да наречем това стълба на успеха и всеки от нас ли се си поставя за цел непременно да я изчкачи?
  В това напрегнатото и забързано ежедневие едва ли ни остава време да си зададем въпроса:”какво всъщност искам да постигна?”, а още по-малко да си отговорим на него.
  Може би затова е трудно човек сам да прецени кога е станал

напълно готов, за да премине към вторат, а след това към третата фаза на професионалното си развитие.
  Такова решение обаче, не зависи само от личната преценка за израстването на потенциала, а и от мнението на другите.
  Според някой богатият човек е успял човек, но едва ли единствено материалната и финансова стабилност са точните критерии.
  Когато човек наистина премине трите етапа, за да започне да работи сам, едва ли се определя за преуспял, той по-скоро открива, че е станал много по- отговорен, от колкото е бил в момента, в когато е стартирал.
  Много по-лесно е да се учиш от някой, после да поделяш трудностите в работата с друг, отколкото ти самият да поемеш на плещите си тежестта да взимаш решенията самоостоятелно.
  Сложно е да се опиташ сам да преминаваш през препядствията, а още по-сложно е наистина да ги преодоляваш.
  Следователно успехът е равен на отговорност.
  Човек се чувства толкова успял, колкото по- голяма е отговорността и доверието, което другите му гласуват, колкото по-правилни са решенията които се налага да взима, и колкото по- удовлетворен се чувства след тяхната реализация